Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
Диалози за забрадката

Л: Различни мисли нахлуват в главата ми всеки път, когато видя жена със забрадка.

К: Не и колкото мен, Тичинке – никак не изпитваш на макс екзотиката да крещиш от това да си сочен и освиркван (освен ако не си секси и не си жена, и не си около строеж – пак дискриминация, а и едва ли това ти доставя удоволствие... парче месо/ или...), защото си различен?


Л: Мисля, че до момента всички, които съм срещала, са били мюсюлманки. Забрадките им говорят толкова силно, колкото и верижките с разпятие или малките еврейски шапчици.

К: Дай им шанс...


Л: И всеки път започвам да водя вътрешни монолози и диалози в стремеж да изясня сама за себе си дали съм съгласна или не с това жените да покриват главите си. И всеки път се чудя аз сама бих ли носила забрадка.

Може би тук е моментът да направя една много сериозна и важна уговорка, че нямам намерение да водя политически или религиозни войни с никого, нито да налагам твърдо и еднозначно мое разбиране. Или поне ще се опитам да не го правя.

К: Ореховите мъже и себично вярващите им жени тук няма да ти повярват – всичко е за религията (в случая дори и за робството) и политиката... Ердоган е виновен, не БКП е виновна! Истината е, че са виновни родителите ни, които ни възпитават да бъдем тесногърди и най-вече със самочувствието, че сме нещо повече от тези около нас!


Л: А всички, които са убедени, че имат ясно мнение по темата, нека се замислят още веднъж. Няма нищо по-лесно от това да изпаднеш във фанатизъм (който мило се родее със сектанството), хората дори не осъзнават по колко пъти на ден го правят, стигайки до крайност с коментарите си. И не, фанатизмът далеч не е присъщ само за една религия, оказва се, че вирее успешно във всички монотеистични вероизповедания.

К: Да де, спестила си кръстоносните походи, както и съвременния "джихад", основаващи и търсещи само и единствено пари, власт и егоцентрично внимание към "То, Аз и Свръх-Аз"...


Л: Мога да говоря само от първо лице, женски род, което ми е единственото познато, откакто съществувам на този свят. Опитвам се и не мога да разбера, защо появата на една забрадка някъде из така културните и модерни европейски общества, се превръща в повод за апокалиптични дискусии и открити проблеми?

К: Ми, ако има бомба самоделка под чаршафа? ;) Или просто е страхотно грозна и не желае да плаши обществото, или ако е красива..., а и нали обществото иска всички да си приличаме за да, е по-лесно, когато се оправдаваш с нещо да казваш - "аз съм, като всички - защо ме съдите, че съм глупав и неуспял?". Всъщност кое точно прави едно общество модерно, а и защо смятаме, че "НЕмодерното общество не е по-модерно"?


Л: И защо всеки си мисли, че щом една жена е забулена, значи неизменно и задължително върху нея се е упражнило насилие да носи „този чувал” на главата си?

Замисля ли се някой, че забрадката може би далеч не е затвор, а по-скоро свобода, спасение? Налудничаво ли звучат тези думи или просто сравнението дойде неочаквано. Е, „Лудите, лудите – те да са живи”, както е казал патриархът на българската литература (срамувайте се, ако не знаете кой е).

Може би граничи наистина с лудост това, да се опиташ да защитиш каквото и да било от мюсюлманската и/или арабската култура. На момента ще ти се размаха пръст в лицето и ще започне едно припомняне на едни пет века и едни трагедии, които разбира се, са исторически верни и трябва да се помнят. Но измиват ли те фактът, че и нашата нация не е от пацифисти, че ние не също сме поробвали и сме водили войни (а на война знаете, смърт се лее)?

К: Лудост е да нямаш мнение, лудост е да си в коловоза... лудост е! История е имало и ще има – валутата на миналото се нарича “съжаление” и да... тя не се продава в съвремието. Казвайки, че е лудост, не знам дали си даваш сметка, че (си) е луд(а)ст – едва ли? Религията е общият комплекс (преди него се нарежда единствено и само размера на пениса, защото мъжете водят битката, но разбира се не винаги те палят варела) и да – парите не са, защото те подхранват калимявката, минарето и ермо́лката. Това не е защита, не не е защита!


Л: Да не се размива обаче темата в други насоки. Идеята на казаното по-горе е, че всичко зависи от гледната точка и не трябва да бъдем късогледи и тесногръди, че никак не е красиво, а и в природата оцеляват силните (остър поглед, широк, здрав гръб).

Пък и нямам намерение да защитавам ревностно нищо, освен правото на мнение и свободно изразяване. Забрадките, кръстчетата и еврейските шапчици са точно това.

К: Да, те са това, което ще ти отреди място до Марто Карбовски и най-много да не ти лайкнат отново статията – макар и заради мен! Но напоследък свободното изразяване е достъпно за всички, но виж - свободното мислене е тежък фарс и синдром на заобикалящият ни свят, защото те нямат валута с която да си купуват мнение...за разлика от говоренето!


Л: Защо да е по-приемливо да се ходи с ермолка, но не със забрадка? И още по-безумното – защо забрадката да се възприема като присъща единствено на мюсюлманките?

Да сте обръщали някога внимание на иконите или католическите статуи? Ако сте, то няма как да не ви е направило впечатление, че всички жени, изобразени на тях, са задължително с покрита глава и тяло, а само лицата и ръцете им не са. И в това няма нищо лошо, както и във факта, че всяка уважаваща себе си и религията си рускиня, например, ще пристъпи в храма с покрита глава.

К: Тичинке, не е само на католическите – повярвай ми, проверих! :) Аз имам друга теория – макар митологично хапвайки ябълката (пак изкушението на жената – препратка за твоята невероятна статия за ада и кой “излиза от него”) да сме почнали да се срамуваме от дреболиите си, то аз дълбоко съм уверен, че религията не диктува мистиката с чаршафите, а прикрива грозната сцена на коитуса... единственият бъг в кода на Всевишния. Проверих и валидатора на http://validator.w3.org/ изгърмя на 3-ти ред. Всевишният е сгрешил, като е дал знанието, а ние дори не се опитваме да се срамуваме, че го пилеем... Да, толкова сме нагли, че дори не се смирявме и с едно затвърдено знание, а именно смъртта!


Л: Самото було също е един от традиционните елементи на булчинските рокли, който и до днес се радва на популярност (както и щедрото деколте на сватбения тоалет, даваща на свещеника ясна представа с какво си е избрал младоженецът да се забавлява „докато смъртта (или караниците за пари) не ги раздели”).

К: Тъй, като казвайки “НЕ религио-политизирам” ти вече го направи, та знаеш ли че една от /невероятно малкото общо възприемани/ визуалните комуникации е бялата булчинска рокля – така е и за религиозните, така е и за вярващите в принца заспали принцеси... Булото и роклята са един от малкото примери за "интернационален език" в социализираното модерно и не толкова модерно общество.


Л: Изобщо някой замисля ли се за външния си вид, когато пристъпва в божий храм? Или то дрехите нямат значение. Не, имат и то голямо. Първо показват уважение към теб самия, а след това и към околните. А нали казват, че Бог е навсякъде около нас.

Това са някои от най-често присъстващите в съзнанието ми мисли, когато, както вече споменах, видя забрадена жена (странно е, но те не ми идват на ум, когато гледам пребрадените баби на село, може би защото те вече са се вкоренили във фолклора и бита ни и никой не вижда проблем с тях).

К: Баба ми Мирям тук не те разбра, пробвай пак...


Л: За да бъда честна, имало е моменти, когато и на мен ми се е искало да съм със забрадка. И това са били едни от онези моменти, които са се случвали на всички жени – да се разминеш с някой и ти каже нещо изключително вулгарно какво би искал да направи с теб и тялото ти. Едва ли има жена, на която нещо такова да не ѝ се е случвало и то няма нищо общо с физическите черти (красавица или не), породено е просто от мъжката природа и странния им фетиш да заглеждат мазно жените и да преценят коя става за „таковане” и коя не, че и да ѝ го споделят в изблик на смелост и мъжество.

Присъствала съм и на изказвания от сорта на „ето заради това има изнасилени жени” и „тя си го иска”, отправени по адрес на девойки с къси поли/рокли, деколтета, токчета, грим и т.н., добивате представа.

К: Интересно – казваш, че изнасилените жени със забрадка са по-малко от тези без? Макар ни в клин ни в ръкав, то една жена прави секс с ума си и да – със и без забрадка пак ще си налудничаво секси за този, който трябва...


Л: И какво се оказва – тия с бурките се насилени да си крият женствеността и същността под чаршаф, а с голите пъпове и крака сами предизвикват мъжете?

Пробвала съм какво е да бъдеш с покрита глава. Осмелих се обаче да го направя само в Истанбул, честно казано тук – в София, до известна степен ме е страх. След всичко, което се говори по адрес на мюсюлманите и зачестилите прояви на насилие, със сигурност има много жени, които не се притесняват от бурката си, а от това какви проблеми ще им донесе тя.

За моето преживяване със закрита глава и коса – нищо страшно не се случи. Нито изпитах рязка нужда да си сменя вярата, нито се почувствах угнетена и смачкана от мъжкия свят, застанала няколко стъпала по-долу от него, нито пък се почувствах по-малко женствена и красива. Истината е, че бурката (изключваме онези, които крият цялото лице, че дори имат и мрежичка пред очите) не е нещо страшно, дори може да те накара да се почувстваш по-добре, по-комфортно и защитен, усещане, което понякога дават и слънчевите очила.

Защо обаче изключих по-горе цялостното скриване на лицето – основно, защото него не съм тествала. От друга страна, защото то е същото като със забраждането само на косата – въпрос на религиозни възгледи и личен избор (подчертавам личен избор, във всяко едно отношение по повод външния вид, вероизповедание и т.н. трябва да се дава това право на собствено мнение и решение).

По никакъв начин не смятам, че жените, които носят забрадки, са с нещо ощетени от останалите. Мисля, че ощетени са тези, които правят всевъзможни промени с външния си вид, за да се харесат на някого, без значение дали става дума за слагане на забрадка, къса пола, тежък грим, силикон в устните и т.н.

Замислям се и за желанието на жените да са винаги красиви, даже ако може перфектни, при излизане от вкъщи и показване пред другите хора, докато у дома могат да си позволяват да ходят като повлекани и смело се казват „той трябва да ме харесва и обича такава, каквато съм”!

Защо ще искаш да радваш чуждите очи навън, а за тези, от които очакваш да те гледат с възхита и любов, няма значение как те виждат? Но това е достатъчно дълга тема за друг размисъл…

К: Не само са ощетени тези с тежкия грим, които се правят на маймуни само и само за да направят впечатление, а и са с невероятно ниско самоуважение - не можеш да уважаваш другите ако, не уважаваш себе си. Освен това огромна част от жените не знаят как да се гримират и/или просто не се гледат в огледалото и/или не слушат близките около тях.

А, и ако не докраш до ерекция комшията, каква жена си? Жените омерзяват изневярата (физическата /основно/) на мъжете си, а в същото време изневеряват ежесекундно в обществото и това им харесва дори повече от изпразването. Ааа да, някои мъже се оправдават и казват, че се кефят на това да подсвиркват и/или коментират жената до него колко е секси – това го прави победител на огромен трофей... хайде стига комплекси и глупави оправдания, нали? Лицемерно е (това общество) да искаш и да говориш за морал...


Л: Само нека спомена, че забрадките у дома се свалят. Както и всички останали маски от ежедневието. Вкъщи всеки иска да се отпусне и да се чувства достатъчно защитен, за да бъде себе си.

Но когато махнеш шала от главата и пуснеш косата, разкриваш едно друго свое лице и красота, които са достъпни само за най-близките ти (били те мъж и деца или майка и баща). Запазила си нещо специално от себе си, до което могат да се докоснат само наистина важните ти хора и това го прави още по-ценно.

Булото от древността е символ на мистерия и тайнство, и не на всеки е отредено да види какво се крие зад него и колко велико е то.

К: За огромна жалост онова модерно общество, което споменахме горе няма ценности или то не са такива, каквито са на предците ни. Морал, самоуважение, коректност, семейство, чувство за чест, нравствена чистота, природа, дълг, доблест и дузина други са думи от красивите романи и от устите на нашите дядо и баби, които макар да са унижавани ежедневно все още са с гордно вдигнати глави и вярват в това! Днешният морал е подигравка с всички будители, днешният морал е подигравка с родителите и самите нас!


И това не значи, че всички трябва да тръгнем с покрити глави и да крием косите си, но както ние се смущаваме при вида на голите туземки със свободно развени гърди и тайничко ги наричаме варвари, а тe ни гледат недоумяващо, така и за някои показването на косата и лицето е прекалено разкриване на личния свят и разголване на тялото и следва да бъде уважавано, особено след като не нанася никому вреда и обида. Отново се опира до относителността.

Защото пак да подчертая – забрадките далеч, ама изобщо не са присъщи само за мюсюлманките и е проява на пълна липса на обща и всякаква култура да се мисли обратното или пък да се твърди, че те с нещо ощетяват някого. Ощетени и тормозени могат да се чувстват само ограничените мозъци, които са вторачени в пъпа си и по-далеч от него не могат да видят.

К: Днес сам да вземеш решение, да реализираш идея, да отстояваш позицията си, да си различен и да не те е страх да мислиш е покварена кауза, която е подложена на ежедневен натиск и контрол. Дали метафората със забрадката някой ще я разбере - не знам, но знам, че онези които се страхуват от истината и чувайки казват "аз съм над нещата" са тези, които и утре, вчера и днес ще бъдат с гордо вдигната глава и свободни думи в устата /това са приемливите на деня/, но не и с привилегията да оставят името си в историята. Чест и достйнство не само се възпитава, а и се "храни, учи и развива"...при това само с постоянство!
PS. идеята за тази последна и единствена снимка към нашия диалог е единствено и само с цел провокация, да! (основно по моя идея)



кадър: sido feat bushido so mach ich es (official video)
Коментари
 
Аз видях, погледни през моите очи
 фотогалерия на кристалин чавдаров  пейзажи от цяла българия  Снимки на българската природа - планини, море, забележителности. Фотогалерия и фотобанка.  фотография, пейзажи, снимки, сток, България, природа, забележителности, изкуство, тракове, пътешествия, истории, разкази, услуги  снимки от сватби, сватбен фотограф, сватбено заснемане, сватбена фотография  Информация относно фотозаснемането на вашата сватба от сватбен фотограф
Чурилик
Себеизлеяния
"Аз мога - тук и сега"
Облак на Оорт