Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
Eкзистенциалното страдание

Аз имам странна страст към Едвард Мунк (Edvard Munch), неговият "expressio" е типичният... формите са субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Този норвежец носи със себе си силна и емоционално наситена трактовка на страданието...

Не ме разбирайте погрешно, аз имам в спалнята си картина на Василий Кандински, ако щеш и Марк Шагал, Гоген и т.н., но Мунк е "различно болна персона".

Може би е интересно (както при всики творци) от къде черпи вдъхновение?
“I was walking along the road with two friends.
The sun was setting.
I felt a breath of melancholy -
Suddenly the sky turned blood-red.
I stopped, and leaned against the railing, deathly tired -
looking out across the flaming clouds that hung like blood and a sword
over the blue-black fjord and town.
My friends walked on – I stood there, trembling with fear.
And I sensed a great, infinite scream pass through nature.”

(от дневника на Мунк през 22.01.1892, за вдъхновението...)

"Викът" (Norwegian: Skrik) от 1893 (първоначално озаглавена "Отчаяние") e най-известната картина на Мунк, както при много негови творби, той рисува няколко нейни версии. Навярно това е и една от най-разпознаваемите картини в изкуството, сигурен съм, че всеки ученик, разгръщайки учебника се е "втрещявал" от това произведение!
(както на Леонардо да Винчи, Мона Лиза - толкова разпознаваема!) На въпроса за тази картина "Защо крещи?", Мунк веднъж шеговито отговорил "Изгубила си е чантичката".

"Викът" (91 cm × 73.5 cm) е една от картините от серия, наречена "Фризът на живота" (Lebensfries), в която Мунк изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията.

Тя е открадната от музея на Мунк (Munch-museum) в Осло, Норвегия, на 22 август 2004 г. Според непотвърдени слухове картината е унищожена от крадците.

Темите от "Фризът на живота" постоянно се връщат в творчеството на Мунк в картини като "Болното дете" (1886, портрет на болната му сестра Софи), "Вампир" (1893–94), "Пепел" (1894), и "Мостът". Последната показва слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява жените или като крехки, невинни страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много изследователи смятат, че това отразява неговите сескуални страхове.

Стихът

Погребвах ред по ред,
в земята си отидоха надежди
и кошерът остана без пчели...
Оплаквах мъртвите,
и живите със тях наред оплаквах -
от лудостта им повече боли...
Събирах кръв и болка,
и парчета безутешност, отрекох
собствената си съдба...
Познах приятелство,
измамно в него думите кънтяха -
сподавено останах без душа...
Превърнах близки
в непознати. Дявола обичах...
Рогата му платиха за срама…
Отрекох и презрях…
Достойнството на пътя ми остана…
и смачка ме отчаяно скръбта...
Потърсих отговори -
срещах все въпроси побелели -
по пътя побелях и аз...
Намерих всъщност теб.
Харесах птиците, запели...
Приех те като прошка, и със страх...
... и ако като грях некръстен,
невенчан и необичан те споходя...
ще моля на колене Бог
да ме остави в мир.
Очите си спокойно да затворя,
защото всъщност... съм човек.
Не знам дали такава ще ме вземеш:
неземно черна и окъпана в тъга...
Ревера си със мене да закичиш.
Върви без страх!
И без да ми се вричаш!
... без теб не бих погребала смъртта.
Автор: Нели Господинова

Коментари
 
Аз видях, погледни през моите очи
 фотогалерия на кристалин чавдаров  пейзажи от цяла българия  Снимки на българската природа - планини, море, забележителности. Фотогалерия и фотобанка.  фотография, пейзажи, снимки, сток, България, природа, забележителности, изкуство, тракове, пътешествия, истории, разкази, услуги  снимки от сватби, сватбен фотограф, сватбено заснемане, сватбена фотография  Информация относно фотозаснемането на вашата сватба от сватбен фотограф
Чурилик
Себеизлеяния
"Аз мога - тук и сега"
Облак на Оорт