Кристалин Чавдаров

Обикновено неделя е почивен ден за огромна част от населението, но за мен е поредния ден, в който не спирам да мисля за работата си и продължавам да творя, както предния събота и следващия понеделник.

За мен дните са низ от последователсност, чрез които вглъбен в работата си създавам себе си - всъщност събота е ден, като вторник, а неделя, като петък. Както 17 май, като 23 септември - специалното не е в "името", а чувството...
Специалното не е в градиозния проект, а в чувството което си положил, емоцията, която си изпитал!
Срещата ми с "теб" не е задължeние, а емоционално състояние...

Но ето, че днес се намери някой, който да ме вдъхнови с идея и ето, че вече сме паркирали пред кабинковия лифт в полите на студена Витоша.

С фотоапарати в ръка и безумието в глава - "да, ще я изкача!"

За миг не съм се замислял, че толкова време съм в София, че ме е обграждал подобен гигант с неземна красота, мистерия и доброта - дори и истерична да е тя.

Няма как да подмина лошото обслужване на кабинковия лифт, самия изпаднал/неподдържан лифт и милионите изпрани български левове на данъкоплатците - за жалост и аз съм от тях и то редовните, но все пак...

Залюлахме се, подскочихме и ето, че база Алеко бе пред нас и отново красота изпълнена с разочорование и безобразно човешко отношение - защо?

Има някакъв чар в това да отделиш безвъзвратно загубени минути в ходене, изкачване, задъхване, живеене...не е ли е това съществуване? Хората, като рояк се изкачваха викаха, изпитваха себе си, доказваха желанията си, искаха успех...?
Твърде малко въпрос, а много отговори.

Дали можеш да останеш там горе със себе си така, както тук долу?

Можете да се заровите в фотогалерията на КиВи за да разгледате всички снимки, които заснехме в този ден.
Post Scriptum. Отделете си ден, отделете си два и посетете планина.
Post Sub Scriptum. Stein Um Stein ???